История на ПФК Левски (София)
Сами знаете, че историята на клуб с почти 100 годишна история не може да се разкаже така с няколко изречения, но ще се опитам компактно да предам интересните неща съпътстващи историята на нашия велик клуб.
Идеята за създаването на отбора датира от 1911, когато група ученици в района на улиците Витошка, Скобелев и Патриарх Евтимий се събират и играят футбол за удоволствие. В началото новият не официално регистриран клуб получава името "Шестия клуб" тъй като вече има създадени пет други - "Футбол клуб", "Клуб футбол", "Ботев", "Раковски" и "Развитие". Плановете за регистрацията на клуба се провалят заради започналите по това време Балканска и Междусъюзническа война. Все пак на 24-ти май 1914 мечтата на младежите е осъществена - създаден е Спортен футболен клуб "Левски" Учредителното събрание се състояло в местността "Могилката.
Цветовете на отбора първоначално са червено-жълти райета(фланелки) и черни гащета. Екипите са закупени от съседна Румъния и са официални екипи на "Левски" до 1920 година. В началото отборът не е имал собствено игрище, а е провеждал заниманията си върху мястото на създаването на отбора - Могилката(терен с размери 80 на 40 метра в района на днешния НДК). През 1919 година отборът тренира на плаца VI Софийски полк(днес бул. Патриарх Евтимий и бул. Витоша). В периода 1914-1921, поради липсата на организация на футболните клубове в България, първенство или състезания не се провеждат, а клубовете сами организират мачове помежду си. Въпреки оскъдните източници, от клубния дневник по онова време е ясно че първият мач на "Левски" е изигран през лятото на 1914 на игрище "Славия" и е срещу резервния отбор на "ФК-13". Мачът завършва с победа 1:0 на "ФК-13". Пак според този дневник първия мач от най-старото столично дерби "Левски"-"Славия" е изигран на първи април 1915. а "Славия" побеждава 1:0.
През 30-те години "Левски" печели първата си държавна титла. Това става през сезона 1932-1933, когато сините печелят СОСО(столичното първенство) с цели 5 точки преднина пред "АС 23", а по пътя към така желаната шампионска купа отстраняват безапелационно отборите на Ботев(Враца) с 6:0, Борислав(Кюстендил) с 9:1, Ботев(Ямбол) с 4:2 и на финала "Шипченски сокол(Варна) с 3:1. Голмайстор на отбора е Ас. Пешев с впечатляващите 27 гола. Втората титла на синия тим идва в сезона 1936-1937, когато "Левски" печели Софийското първенство само по голова разлика пред "ФК 13", а на финала на държавното първенство постига равенство 0:0 и победа 3:0 срещу съименика си от Русе. Треньор на отбора е К. Йовович, а лидерите - Ас. Панчев, Н. Димитров и голмоайстора на отбора Г. Андрейчев.
Следващия сезон, 1937-1938 по решение на БНСФ и със съгласието на всички областни спортни федерации се създава общонационална футболна дивизия от 10 отбора. "Левски" не се представя на ниво този сезон и завършва едва на 7-мо място.
За историята на "Левски" в периода 1930-1939 е редно да се спомене турнето, което отбора провежда през 1936 година в Източна Прусия(Германия), Прибалтика и Полша. По това време(1938 година) е създадено и първото знаме на отбора. От лицевата страна то представлява разделен по диагонала на две половини, жълта и червена, правоъгълник. В ъглите са буквите БНСФ, а в средата е значката на отбора, оградена с лавров венец. На обратната страна на знамето е изписано "Чрез спорта за Родината"!
В началото на 40-те години във военна обстановка "Левски" успява да вземе първият си дубъл - шампионска титла плюс Царската купа на страната през 1942 година, като на финала на държавното първенство побеждава в два мача "Македония"(Скопие) с 2:0 и 1:0. Във финала на Царската купа "Левски" побеждава "Спортклуб"(Пд) с 3:1.
През есента на 1944 се извършва реорганизация на спортните клубове от новата ОФ власт под диктовката на компартията. Сменени са всички ръководители на клубовете. Изключениса редица играчи и треньори. Някои дори са ликвидирани без съд и присъда(от "Левски" това са Р. Мазников, К. Цветков и К. Жеков). Извършени са редица преименования и обединения на отборите, като "Левски" е обединен с "Княз Кирил", който преди това е преименован на "Пощенски спортен клуб"(ПСК). Новото име на отбора е "ПСК Левски". Въпреки тези промени следват нови успехи на "Левски" през следващите години - отбора е шампион за 1946-та, 1947-ма и 1949-та година и носител на Купата на Съветската Армия за 1946, 1947 и 1949, когато победата е постигната след 3 мача(общо 330 минути игра) с вечния враг ЦСКА.
След дубъла през 1949 година ФК "Левски" е преименуван в Динамо" с решение на ЦК на БКП и става ведомствен клуб на пощенци и работещите в областта на леката и хранителната промишленост. По-късно, през 1957 името на отбора е върнато.
60-те години са белязани както от стабилното представяне на "Левски" във вътрешното първенство на страната и първите успехи на международна сцена в Европейските клубни турнири, така и от магията на легендарната 9-ка на "Левски" и националния отбор - Георги Апарухов-Гунди. С него, Г. Соколов и Сашо Костов в състава си "Левски" печели титлата през 1965 и 1968, а взема Купата на съветската армия през 1967. През 1968 е постигната и култовата победа над вечния съперник ЦСКА с 7:2, която завинаги е влезнала във фолклора на синята агитка.
Левски изиграва и първите си мачове в Купата на европейските шампиони, като при дебюта си пред собствена публика постига впечатляващ успех с 6:0 над шведския Юргорден, а в следващия кръг затруднява максимално европейския шампион "Бенкфика". Резултатите от двата мача са равен 2:2 като домакин и 3:2 като гост. Следващия сезон "Левски" играе в Купата на носители на купи, като изиграва успешен домакински мач срещу великият Милан - 1:1. Ново преименуване и обединяване на клубове в България започва през 1968 година. Този път обявената от ЦК на БКП цел е да се създадат по-силни спортни структури, които да издигнат нашия спорт на европейско и световно равнище. "Левски" е обединен с клуба на МВР "Спартак" и получава името "Левски-Спартак", което се запазва до 1985.
Началото на 70-те години е белязано от последната титла на Георги Апарухов - Гунди с "Левски" през 1970 и страгичната кончина на синята деветка и привлечения година по-рано, магьосник с топката Никола Котков. Трагедията се случва при катастрофа в прохода Витиня на 30.6.1971 при пътуване на двете легенди в българския футбол от София към Враца, за юбилеен мач на врачанския Ботев. След този инцидент обезкървения "Левски" 3 години не успява да завоюва титла, а единственият по-сериозен успех на отбора са спечелените Купи на съветската армия през 1972. Следващия голям успех на отбора е от 1974 когато шампионската титла отново поема към синия клуб!
През 1977 Левски достига 1/4-финал за КНК като отстранява Боависта и побеждава Атлетико Мадрид. Кирил Мановол става голмайстор на турнира с 13 гола. Тои продължава да държи и рекорда за най-много голове в един мач - 6 срещу Рейпас(Лахти). В този отбор на Левски се изявяват редица легенди - освен Манолов са играли Павел Панов, Емил Спасов, Тодор Барзов, Войн Войнов, Кирил Ивков, Стефан Аладжов, Иван Тишански, Георги Цветков... Фамозно нападение!
Същата година отборът става и шампион и носител на купата на България след завръщането на ветерана треньор Васил Спасов. След сезона обаче той се пенсионира, Панов чупи крак, Ивков и Спасов също се контузват, Манолов бива изгонен от футбола от БКП. Отбора печели срещу основните си конкуренти, но губи лесно точки от слабаци и логично остава трети. През 1979 обаче, амбициозния млад треньор Вуцов намира заместника на Манолов в лицето на 20-годишния Руси Гочев, станал голмайстор на отбора. Легендарния десен бек Пламен Николов също се присъединява към отбора. Със завръщането на Панов ударната мощ на отбора отново е недостижима в България.
80-те години не започват добре за синия тим въпреки отстраняването в евротурнирите на Динамо Киев през 1980 - трето място през 1980 и втори места през 1981, 1982 и 1983 в първенството на България. За сметка на това през средата и в края на десетилетието "Левски" с Наско Сираков и Ники Илиев в състава си, постига поредица успехи - шампион през 1984, 1985 и 1988, отстраняване на германския гранд Щутгарт в Европейските турнири 2 години поред - 1983 и 1984. През 80-те години "Левски" продължава традицията да се представя добре в турнира за Купата на България(наследник на Купата на съветската армия) - печели я през 1982, 1984 и 1986 след победи съответно с разгомното 4:0 над ЦСКА, над Ботев(Пд) с 1:0 и отново над ЦСКА с 2:1.
През 1985 година следва ново преименуване на клуба от ЦК на БКП. След финалния мач за Купата на България между "Левски-Спартак" и ЦСКА, преминал при много груба игра и безобразно съдийство на Ахмед Яшаров, двата отбора са разформировани и преименувани. "Левски" получава името "Витоша", с което отборът достига до 1/4-финал в КНК през 1986.
90-те години на 20 век са едно от най-успешните десетилетия в Историята на Левски. Синият тим печели 5 купи на страната - 1991, 1992, 1994, 1998 и 1999, като две от тях са постигнати с разгромни резултати във финалните мачове - през 1992 над Пирин (Благоевград) с 5:0 и през 1998 година отново 5:0 над ЦСКА, който по това време празнува 50-тата си годишнина. Така се затвърждава традициата на всеки кръгъл юбилей армейците да получават специален подарък от футболистите на Левски.
В същото време Левски печели и 3 шампионски титли на страната - 1993,1994 и 1995, като особено впечатляваща е последната от тях, когато сините лъвове, с звездите от САЩ '94, Златко Янков, Даниел Боримиров, Пламен Николов, Цанко Цветанов, Наско Сираков и Емил Кременлиев в състава си, буквално разбиват основните конкуренти за титлата. Локомотив(София), ЦСКА, Ботев(Пловдив) усещат силата на синята лавина и губят съответно с8:0, 7:1 и 6:1. По този начин магическото число 7 се отвърждава в песните на синята агитка, а тези резултати не оставят поле за съмнение относно името на шампиона. След този сезон основните футболисти на Левски са продадени зад граница, а нови качествени попълнения не са закупени. Следва година на интриги във и извън отбора, в която "Славия" става шампион, а президента на Левски Томас Лафчис вади отбора от терена по време на финалния мач за Купата на България, заради несъгласие с поредица съдийски отсъждания. Присъдена е служебна загуба 4:0 на отбора от Герена.
През последното десетилетие на 20 век Левски постига няколко срамни загуби на европейска сцена от слаби отбори, но също така и паметна победа с 2:1 над Глазгоу Рейнджърс в София през 1994 с гол на Н. Тодоров-Кайзера в последната секунда на мача и е на крачка от това да бъде първия български отбор, класирал се за новосформираната Шампионска Лига.
Левски започва новото хилядолетие по шампионски - два дубъла през 2000 и 2002, шампионска титла през 2001 и Купа на България през 2003, като основна заслуга за това има централния нападател Георги Иванов-Гозно. За съжаление липсата на спортен шанс през трите шампионски години лишава отбора от участие в Шампионската лига. През последния сезон Левски записа още една купа на България в историята си. Сините победиха с 2:1 вечния съперник ЦСКА. Дали това ще бъде синия век в историята? Нека не гадаем, а да оставим бъдещето да покажe...
Идеята за създаването на отбора датира от 1911, когато група ученици в района на улиците Витошка, Скобелев и Патриарх Евтимий се събират и играят футбол за удоволствие. В началото новият не официално регистриран клуб получава името "Шестия клуб" тъй като вече има създадени пет други - "Футбол клуб", "Клуб футбол", "Ботев", "Раковски" и "Развитие". Плановете за регистрацията на клуба се провалят заради започналите по това време Балканска и Междусъюзническа война. Все пак на 24-ти май 1914 мечтата на младежите е осъществена - създаден е Спортен футболен клуб "Левски" Учредителното събрание се състояло в местността "Могилката.
Цветовете на отбора първоначално са червено-жълти райета(фланелки) и черни гащета. Екипите са закупени от съседна Румъния и са официални екипи на "Левски" до 1920 година. В началото отборът не е имал собствено игрище, а е провеждал заниманията си върху мястото на създаването на отбора - Могилката(терен с размери 80 на 40 метра в района на днешния НДК). През 1919 година отборът тренира на плаца VI Софийски полк(днес бул. Патриарх Евтимий и бул. Витоша). В периода 1914-1921, поради липсата на организация на футболните клубове в България, първенство или състезания не се провеждат, а клубовете сами организират мачове помежду си. Въпреки оскъдните източници, от клубния дневник по онова време е ясно че първият мач на "Левски" е изигран през лятото на 1914 на игрище "Славия" и е срещу резервния отбор на "ФК-13". Мачът завършва с победа 1:0 на "ФК-13". Пак според този дневник първия мач от най-старото столично дерби "Левски"-"Славия" е изигран на първи април 1915. а "Славия" побеждава 1:0.
През 30-те години "Левски" печели първата си държавна титла. Това става през сезона 1932-1933, когато сините печелят СОСО(столичното първенство) с цели 5 точки преднина пред "АС 23", а по пътя към така желаната шампионска купа отстраняват безапелационно отборите на Ботев(Враца) с 6:0, Борислав(Кюстендил) с 9:1, Ботев(Ямбол) с 4:2 и на финала "Шипченски сокол(Варна) с 3:1. Голмайстор на отбора е Ас. Пешев с впечатляващите 27 гола. Втората титла на синия тим идва в сезона 1936-1937, когато "Левски" печели Софийското първенство само по голова разлика пред "ФК 13", а на финала на държавното първенство постига равенство 0:0 и победа 3:0 срещу съименика си от Русе. Треньор на отбора е К. Йовович, а лидерите - Ас. Панчев, Н. Димитров и голмоайстора на отбора Г. Андрейчев.
Следващия сезон, 1937-1938 по решение на БНСФ и със съгласието на всички областни спортни федерации се създава общонационална футболна дивизия от 10 отбора. "Левски" не се представя на ниво този сезон и завършва едва на 7-мо място.
За историята на "Левски" в периода 1930-1939 е редно да се спомене турнето, което отбора провежда през 1936 година в Източна Прусия(Германия), Прибалтика и Полша. По това време(1938 година) е създадено и първото знаме на отбора. От лицевата страна то представлява разделен по диагонала на две половини, жълта и червена, правоъгълник. В ъглите са буквите БНСФ, а в средата е значката на отбора, оградена с лавров венец. На обратната страна на знамето е изписано "Чрез спорта за Родината"!
В началото на 40-те години във военна обстановка "Левски" успява да вземе първият си дубъл - шампионска титла плюс Царската купа на страната през 1942 година, като на финала на държавното първенство побеждава в два мача "Македония"(Скопие) с 2:0 и 1:0. Във финала на Царската купа "Левски" побеждава "Спортклуб"(Пд) с 3:1.
През есента на 1944 се извършва реорганизация на спортните клубове от новата ОФ власт под диктовката на компартията. Сменени са всички ръководители на клубовете. Изключениса редица играчи и треньори. Някои дори са ликвидирани без съд и присъда(от "Левски" това са Р. Мазников, К. Цветков и К. Жеков). Извършени са редица преименования и обединения на отборите, като "Левски" е обединен с "Княз Кирил", който преди това е преименован на "Пощенски спортен клуб"(ПСК). Новото име на отбора е "ПСК Левски". Въпреки тези промени следват нови успехи на "Левски" през следващите години - отбора е шампион за 1946-та, 1947-ма и 1949-та година и носител на Купата на Съветската Армия за 1946, 1947 и 1949, когато победата е постигната след 3 мача(общо 330 минути игра) с вечния враг ЦСКА.
След дубъла през 1949 година ФК "Левски" е преименуван в Динамо" с решение на ЦК на БКП и става ведомствен клуб на пощенци и работещите в областта на леката и хранителната промишленост. По-късно, през 1957 името на отбора е върнато.
60-те години са белязани както от стабилното представяне на "Левски" във вътрешното първенство на страната и първите успехи на международна сцена в Европейските клубни турнири, така и от магията на легендарната 9-ка на "Левски" и националния отбор - Георги Апарухов-Гунди. С него, Г. Соколов и Сашо Костов в състава си "Левски" печели титлата през 1965 и 1968, а взема Купата на съветската армия през 1967. През 1968 е постигната и култовата победа над вечния съперник ЦСКА с 7:2, която завинаги е влезнала във фолклора на синята агитка.
Левски изиграва и първите си мачове в Купата на европейските шампиони, като при дебюта си пред собствена публика постига впечатляващ успех с 6:0 над шведския Юргорден, а в следващия кръг затруднява максимално европейския шампион "Бенкфика". Резултатите от двата мача са равен 2:2 като домакин и 3:2 като гост. Следващия сезон "Левски" играе в Купата на носители на купи, като изиграва успешен домакински мач срещу великият Милан - 1:1. Ново преименуване и обединяване на клубове в България започва през 1968 година. Този път обявената от ЦК на БКП цел е да се създадат по-силни спортни структури, които да издигнат нашия спорт на европейско и световно равнище. "Левски" е обединен с клуба на МВР "Спартак" и получава името "Левски-Спартак", което се запазва до 1985.
Началото на 70-те години е белязано от последната титла на Георги Апарухов - Гунди с "Левски" през 1970 и страгичната кончина на синята деветка и привлечения година по-рано, магьосник с топката Никола Котков. Трагедията се случва при катастрофа в прохода Витиня на 30.6.1971 при пътуване на двете легенди в българския футбол от София към Враца, за юбилеен мач на врачанския Ботев. След този инцидент обезкървения "Левски" 3 години не успява да завоюва титла, а единственият по-сериозен успех на отбора са спечелените Купи на съветската армия през 1972. Следващия голям успех на отбора е от 1974 когато шампионската титла отново поема към синия клуб!
През 1977 Левски достига 1/4-финал за КНК като отстранява Боависта и побеждава Атлетико Мадрид. Кирил Мановол става голмайстор на турнира с 13 гола. Тои продължава да държи и рекорда за най-много голове в един мач - 6 срещу Рейпас(Лахти). В този отбор на Левски се изявяват редица легенди - освен Манолов са играли Павел Панов, Емил Спасов, Тодор Барзов, Войн Войнов, Кирил Ивков, Стефан Аладжов, Иван Тишански, Георги Цветков... Фамозно нападение!
Същата година отборът става и шампион и носител на купата на България след завръщането на ветерана треньор Васил Спасов. След сезона обаче той се пенсионира, Панов чупи крак, Ивков и Спасов също се контузват, Манолов бива изгонен от футбола от БКП. Отбора печели срещу основните си конкуренти, но губи лесно точки от слабаци и логично остава трети. През 1979 обаче, амбициозния млад треньор Вуцов намира заместника на Манолов в лицето на 20-годишния Руси Гочев, станал голмайстор на отбора. Легендарния десен бек Пламен Николов също се присъединява към отбора. Със завръщането на Панов ударната мощ на отбора отново е недостижима в България.
80-те години не започват добре за синия тим въпреки отстраняването в евротурнирите на Динамо Киев през 1980 - трето място през 1980 и втори места през 1981, 1982 и 1983 в първенството на България. За сметка на това през средата и в края на десетилетието "Левски" с Наско Сираков и Ники Илиев в състава си, постига поредица успехи - шампион през 1984, 1985 и 1988, отстраняване на германския гранд Щутгарт в Европейските турнири 2 години поред - 1983 и 1984. През 80-те години "Левски" продължава традицията да се представя добре в турнира за Купата на България(наследник на Купата на съветската армия) - печели я през 1982, 1984 и 1986 след победи съответно с разгомното 4:0 над ЦСКА, над Ботев(Пд) с 1:0 и отново над ЦСКА с 2:1.
През 1985 година следва ново преименуване на клуба от ЦК на БКП. След финалния мач за Купата на България между "Левски-Спартак" и ЦСКА, преминал при много груба игра и безобразно съдийство на Ахмед Яшаров, двата отбора са разформировани и преименувани. "Левски" получава името "Витоша", с което отборът достига до 1/4-финал в КНК през 1986.
90-те години на 20 век са едно от най-успешните десетилетия в Историята на Левски. Синият тим печели 5 купи на страната - 1991, 1992, 1994, 1998 и 1999, като две от тях са постигнати с разгромни резултати във финалните мачове - през 1992 над Пирин (Благоевград) с 5:0 и през 1998 година отново 5:0 над ЦСКА, който по това време празнува 50-тата си годишнина. Така се затвърждава традициата на всеки кръгъл юбилей армейците да получават специален подарък от футболистите на Левски.
В същото време Левски печели и 3 шампионски титли на страната - 1993,1994 и 1995, като особено впечатляваща е последната от тях, когато сините лъвове, с звездите от САЩ '94, Златко Янков, Даниел Боримиров, Пламен Николов, Цанко Цветанов, Наско Сираков и Емил Кременлиев в състава си, буквално разбиват основните конкуренти за титлата. Локомотив(София), ЦСКА, Ботев(Пловдив) усещат силата на синята лавина и губят съответно с8:0, 7:1 и 6:1. По този начин магическото число 7 се отвърждава в песните на синята агитка, а тези резултати не оставят поле за съмнение относно името на шампиона. След този сезон основните футболисти на Левски са продадени зад граница, а нови качествени попълнения не са закупени. Следва година на интриги във и извън отбора, в която "Славия" става шампион, а президента на Левски Томас Лафчис вади отбора от терена по време на финалния мач за Купата на България, заради несъгласие с поредица съдийски отсъждания. Присъдена е служебна загуба 4:0 на отбора от Герена.
През последното десетилетие на 20 век Левски постига няколко срамни загуби на европейска сцена от слаби отбори, но също така и паметна победа с 2:1 над Глазгоу Рейнджърс в София през 1994 с гол на Н. Тодоров-Кайзера в последната секунда на мача и е на крачка от това да бъде първия български отбор, класирал се за новосформираната Шампионска Лига.
Левски започва новото хилядолетие по шампионски - два дубъла през 2000 и 2002, шампионска титла през 2001 и Купа на България през 2003, като основна заслуга за това има централния нападател Георги Иванов-Гозно. За съжаление липсата на спортен шанс през трите шампионски години лишава отбора от участие в Шампионската лига. През последния сезон Левски записа още една купа на България в историята си. Сините победиха с 2:1 вечния съперник ЦСКА. Дали това ще бъде синия век в историята? Нека не гадаем, а да оставим бъдещето да покажe...